Цезаровото сечение представлява хирургична интервенция, целяща възможно най-бързото изваждане на живото дете от утробата на майката през изкуствено направен надлъжен разрез върху долната част на корема. То не дължи името си на римския император Гай Юлии Цезар (цезар със значението на титла след 1ви век - цар, император и пр.). Названието "цезарова" операция се разпространява едва през 17-ти век, най-вероятно по влиянието на Плиний Стари, който пише, че така се е родил основателя на римския род "Цезаровци" (т.е. Секст Юлии Цезар - 2ри в.пр.хр.) и оттам идва самото име на рода. Предполага се, че това наименование идва от думите "Caedere" и "caedo" на латински означават режа, дробя, т.е. нещо като Резачеви. До откриването на антисептиците нивото на смъртност било изключително високо, поради факта, че не е съществувала подходяща хирургическа техника (като оперативен метод), а това че раните не са били зашивани, често причинявало смърт от кръвозагуби и инфекции.
Черният пиратски флаг, изобразяващ череп и кръстосани кости и известяващ появата на морски крадци и разбойници, всъщност е съществувал само във фантазията на авторите на приключенски романи с морска тематика, които популяризирали този му изглед едва през 19ти век. По отношение на своите знамена, пиратите от онези времена проявявали по-добър вкус и креативност, като над техните кораби се развявали флагове изобразяващи древни чудовища, най-различни животни, дори и агнета, различни светци и покровители на корабите.
При опасност заравят главите си в пясъка
Заблуда, толкова широко разпространена, чак е придобила статут на нарицателно за човек, който избягва да се изправи срещу даден, належащ за разрешаване проблем. Всъщност, това което прави щраусът е щом види неприятел инстинктивно да наведе главата си към земята за да не прави впечатление със своя дълъг врат. Всеизвестно е, че най-големите птици на планетата не блестят с интелигентност, а главите и съответно мозъците им са изключително малки спрямо размерите на тялото.
Когато стане въпрос за тях, най-вероятно си ги представяте като съпружеска двойка, която напролет долита от юг и се настанява в миналогодишното си гнездо
Макар при голяма част от щъркелите да е налице трайна връзка по между им, това те да създават двойка за цял живот не е нещо задължително. Всъщност, първо пристига мъжкият и се настанява в старото си гнездо за да пази своята територия. Седмица или две по-късно (не е правило) долита и женска, като не винаги е неговата първоначална "съпруга", а просто първата самка, съгласна да сподели с него гнездото през тази година. Понякога се случва да се засекат, новата и "съпругата" му от предходната година, които се изправят в дуел, наблюдаван безучастно от мъжкия, а с победителката отглежда новите щъркелчета.