Твърдения, наложили се с времето като общоприета истина. Заблуждения, градски фолклор, митове. Те са неделима част от познанието

Цезаровото сечение представлява хирургична интервенция, целяща възможно най-бързото изваждане на живото дете от утробата на майката през изкуствено направен надлъжен разрез върху долната част на корема. То не дължи името си на римския император Гай Юлии Цезар (цезар със значението на титла след 1ви век - цар, император и пр.). Названието "цезарова" операция се разпространява едва през 17-ти век, най-вероятно по влиянието на Плиний Стари, който пише, че така се е родил основателя на римския род "Цезаровци" (т.е. Секст Юлии Цезар - 2ри в.пр.хр.) и оттам идва самото име на рода. Предполага се, че това наименование идва от думите "Caedere" и "caedo" на латински означават режа, дробя, т.е. нещо като Резачеви. До откриването на антисептиците нивото на смъртност било изключително високо, поради факта, че не е съществувала подходяща хирургическа техника (като оперативен метод), а това че раните не са били зашивани, често причинявало смърт от кръвозагуби и инфекции.

Айнщайн със слаб по математика в училище - Първоизточник на този слух, вдъхнал надежда на множество, слаби по математика ученици е статия от 1935 година в списанието за странни и необичайни неща - "Ripley's Believe", еквивалент на днешните клюкарски таблоиди. Това, което със сигурност е истина, е че Алберт Айнщайн проявява гениалните си заложби, още от ранна детска възраст, както в математиката, така и в други науки.

Един от най-разпространените митове за кобрата е, че тя "танцува" в синхрон с музиката изпълнявана от укротителя. Това разбира се няма как да бъде вярно, поради факта, че кобрата и всички останали змии са глухи. Движенията, които извършва кобрата по време на "укротяването" са чисто и просто защитна реакция към свирката на факира, наподобяваща пръчката с която е била бита, като част от процеса на подготовка за представленията. Основната тънкост на този номер е да бъде подържана определена дистанция от змията. В случай че бъде доближена прекалено много, би нападнала инстинктивно, а при голямо отдалечаване може да избяга. Също така не е истина и, че тези изпълнения налагат изваждането на отровните и зъби, след каквато интервенция тя би загинала скоропостижно. Освен това, названието "очиларка" и очилата, често неправилно се употрбява като нарицателно за всички кобри. Типичното изображение на главата във формата на очила се среща само при някои подвидове на индийската кобра.

Да, зелената, кафявата и американската крастави жаби са осеяни с брадаваци (част от кожната секрецията на тези видове), но те не могат да заразят човек, нито с краста, нито с брадавици. Всъщност причината за брадавиците е човешки папиломен вирус, а заболяването се предава при пряк контакт с кожата на заразен или след контакт с негова вещ.

Гарван и врана са два различни вида принадлежащи към семейство гарванови. Обикновената черна врана, в повечето случаи има изцяло черно оперение със зеленикаво-металически отблясък. Никога не свива собствени гнезда, а използва такива построени от други птици. Считана е за един от най-големите вредители, поради факта, че унищожава яйцата и малките на други видове птици. Полският гарван се отличава от враната с по-дълга и тънка човка. Има по-малка и тясна глава, перата по краката му наподобяват "панталонки", а при възрастните представители на вида, около клюна такива липсват. Друго, което отличава двата вида е, че гарвана живее предимно в колонии, често обитава градските райони, като поведението му е доста шумно и предизвикателно. В менюто му влизат предимно семена и насекоми.

Представата за мустангите на средностатистическия европеец е почти изцяло формирана от величествения образ, с който те често биват представяни в повечето филми и романи. Великолепните, диви, снежнобели красавци на американските прерии и планини, всъщност са не особено приятни на външен вид, дребни, но яки и издръжливи кончета, потомци на докарани от Европа коне. Това се дължи на живота им на свобода (днес повечето останали представители на вида обитават резервати), и на това, че тяхната порода не е изкуствено подобрявана, като по този начин те в известна степен деградират с течение на годините. Индианските племена са ги използвали предимно за лов на бизони, където те са били незаменими помощници, но във времена на глад, мустангът е представлявал за тях и сигурен източник на храна. Освен това и начинът за оседлаване на индианските коне бил необикновено суров, а неподковаването на копитата предопределяло бързото им окуцяване и загиване.